тро́ен

1. Който се състои от три еднородни предмета или от три части.

Троен конец.

2. Който е три пъти по-голям.

В троен размер.

3. Който се извършва три пъти.

Тройно завъртане.
тройно — наречие Печеля тройно повече.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана троен тройна тройно тройни
членувана тройния тройната тройното тройните
с пълен член тройният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тро-ен
  • форми тро́йна, тро́йно, мн. тро́йни
Източник