Източник
-
триумфи́рам -
1. (историческо) В древния Рим — влизам тържествено в град след своя бойна победа.
-
2. (преносно) Гастролирам с голям успех, тържествувам.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | триумфирам | триумфираме |
| второ лице | триумфираш | триумфирате |
| трето лице | триумфира | триумфират |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | триумфирах | триумфирахме |
| второ лице | триумфира | триумфирахте |
| трето лице | триумфира | триумфираха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | триумфирах | триумфирахме |
| второ лице | триумфираше | триумфирахте |
| трето лице | триумфираше | триумфираха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| триумфирай | триумфирайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | триумфирал | триумфирала | триумфирало | триумфирали |
| членувана | триумфиралия | триумфиралата | триумфиралото | триумфиралите |
| с пълен член | триумфиралият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | триумфирал | триумфирала | триумфирало | триумфирали |
| членувана | триумфиралия | триумфиралата | триумфиралото | триумфиралите |
| с пълен член | триумфиралият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | триумфиращ | триумфираща | триумфиращо | триумфиращи |
| членувана | триумфиращия | триумфиращата | триумфиращото | триумфиращите |
| с пълен член | триумфиращият | — | — | — |
Деепричастие
| триумфирайки |