триумфи́рам

1. (историческо) В древния Рим — влизам тържествено в град след своя бойна победа.

2. (преносно) Гастролирам с голям успех, тържествувам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице триумфирам триумфираме
второ лице триумфираш триумфирате
трето лице триумфира триумфират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице триумфирах триумфирахме
второ лице триумфира триумфирахте
трето лице триумфира триумфираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице триумфирах триумфирахме
второ лице триумфираше триумфирахте
трето лице триумфираше триумфираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
триумфирай триумфирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана триумфирал триумфирала триумфирало триумфирали
членувана триумфиралия триумфиралата триумфиралото триумфиралите
с пълен член триумфиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана триумфирал триумфирала триумфирало триумфирали
членувана триумфиралия триумфиралата триумфиралото триумфиралите
с пълен член триумфиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана триумфиращ триумфираща триумфиращо триумфиращи
членувана триумфиращия триумфиращата триумфиращото триумфиращите
с пълен член триумфиращият — — —
Деепричастие
триумфирайки
  • непреходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне три-ум-фи-рам
  • форми триумфи́раш, несв. и св.
Източник