Източник
-
триумвира́т -
1. (историческо) В древния Рим — управление на трима мъже.
-
2. (разговорно, иронично) Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души.
В катедрата има нов триумвират.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | триумвират | триумвирати |
| членувана | триумвирата | триумвиратите |
| с пълен член | триумвиратът | — |
| бройна форма | триумвирата |
|---|