триумвира́т

1. (историческо) В древния Рим — управление на трима мъже.

2. (разговорно, иронично) Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души.

В катедрата има нов триумвират.
единствено число множествено число
нечленувана триумвират триумвирати
членувана триумвирата триумвиратите
с пълен член триумвиратът —
бройна форма триумвирата
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне три-ум-ви-рат
  • форми само ед.
Източник