тристра́нен

1. Който има три страни.

2. В който участват три страни.

Тристранни преговори.
Тристранна комисия.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тристранен тристранна тристранно тристранни
членувана тристранния тристранната тристранното тристранните
с пълен член тристранният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне трис-т-ра-нен
  • форми тристра́нна, тристра́нно, мн. тристра́нни
Източник