трибу́на

1. Издигнато място или специална висока маса, откъдето говори оратор, лектор.

Заставам на трибуната.
Говоря от трибуната.

2. (преносно) Място, произведение и други, от което се защитават или пропагандират идеи, интереси.

3. (обикн множествено число) Пейки за зрители на стадион, разположени амфитеатрално.

Трибуните са изпълнени със зрители.
единствено число множествено число
нечленувана трибуна трибуни
членувана трибуната трибуните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне три-бу-на
  • форми мн. трибу́ни
Източник