Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти.
Трева е покрила пътеката.
Зелена трева.
Скубя трева.
Кося трева.
2. (разговорно) Билка.
Пия чай от треви.
3. (жаргонно, само единствено число) Вид наркотик — марихуана.
трава старобългарски трева́
старобълг. трава (Син. пс.), но трѣва χόρτος, χλόη, βοτάνη „трева, злак, филиз“
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | трева | треви |
| членувана | тревата | тревите |