трева́

1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти.

Трева е покрила пътеката.
Зелена трева.
Скубя трева.
Кося трева.

2. (разговорно) Билка.

Пия чай от треви.

3. (жаргонно, само единствено число) Вид наркотик — марихуана.

трава старобългарски трева́

старобълг. трава (Син. пс.), но трѣва χόρτος, χλόη, βοτάνη „трева, злак, филиз“

тревичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана трева треви
членувана тревата тревите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тре-ва
  • форми мн. треви́
Източници