тра́вма

1. Увреждане на организма от външно въздействие — удар, отравяне и други.

Получавам травма.

2. (преносно) Всяко сътресение, удар; нарушаване на ход, процес, развитие.

Икономическа травма.
Психическа травма

Психическо сътресение, удар.

травматичен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана травма травми
членувана травмата травмите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне трав-ма
  • форми мн. тра́вми
Източник