тоя́га

Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и други.

Подпирам се на тоягата си.

тоягъ старобългарски тоя́га

ст.-бълг. тоягъ (м.р.), тояга ῥάβδος (ж.р.). Сродни форми: сърбохърв. тоjага, черногорск. тољага. Старинна заемка от тюрк. *dajaq „прът, опора“. Сродни думи: чуваш. туя [toja/tuja] „жезъл, тояга“, джагат. طاياق ,تاياق, уйг. tajaq, тат. таяк „палка“, койб., сой. tajak, якут. тайах „жезъл, палка“, тур. dayak „побой“.

Довеждам/доведа до просешка тояга

(разговорно) Правя някой да стане много беден.

Ям тоягата

(разговорно) Понасям бой.

единствено число множествено число
нечленувана тояга тояги
членувана тоягата тоягите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне то-я-га
  • форми мн. тоя́ги
Източници