торпили́рам

1. (какво) Нападам, разрушавам с торпила.

Торпилирам кораб.

2. (какво, преносно) Разрушавам, взривявам отвътре.

Торпилирам организацията на работа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице торпилирам торпилираме
второ лице торпилираш торпилирате
трето лице торпилира торпилират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице торпилирах торпилирахме
второ лице торпилира торпилирахте
трето лице торпилира торпилираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице торпилирах торпилирахме
второ лице торпилираше торпилирахте
трето лице торпилираше торпилираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
торпилирай торпилирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана торпилирал торпилирала торпилирало торпилирали
членувана торпилиралия торпилиралата торпилиралото торпилиралите
с пълен член торпилиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана торпилирал торпилирала торпилирало торпилирали
членувана торпилиралия торпилиралата торпилиралото торпилиралите
с пълен член торпилиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана торпилиран торпилирана торпилирано торпилирани
членувана торпилирания торпилираната торпилираното торпилираните
с пълен член торпилираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана торпилиращ торпилираща торпилиращо торпилиращи
членувана торпилиращия торпилиращата торпилиращото торпилиращите
с пълен член торпилиращият — — —
Деепричастие
торпилирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне тор-пи-ли-рам
  • форми торпили́раш, несв. и св.
Източник