топо́ла

Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и други, както и всеки вид и всяко дърво от този вид.

цслав. тополь ж.р. λεύκη populus alba (Mikl. Lex.: 997). Във всички случаи свързана с лат. pōpulus ж.р. „топола“ и дисимилация на съгласните р-р > t-р.

Снага като топола

(разговорно) За тънко, високо и стройно тяло.

единствено число множествено число
нечленувана топола тополи
членувана тополата тополите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне то-по-ла
  • форми мн. топо́ли
Източници