1.

топ

Тежко огнестрелно оръдие.

Топът гръмна.

طوپ (top) османски турски топ

На топа на устата

(разговорно) В положение на виновност и отговорност.

Хвърлям/хвърля топа

(разговорно) Умирам.

топче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана топ топове
членувана топа топовете
с пълен член топът —
бройна форма топа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне топ
  • форми то́път, то́па, мн. то́пове, (два) то́па
Източници

2.

топ

1. Навит на руло много метри плат.

Топове вълнен плат.

2. Стегнат пакет с еднородна стока.

Топ хартия.

3. Веществена маса с формата на голяма топка.

Топ сняг.
Топ кайма.

4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.

طوپ (top) османски турски топ

топче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана топ топове
членувана топа топовете
с пълен член топът —
бройна форма топа
  • съществително име, мъжки род
  • форми то́път, то́па, мн. то́пове, (два) то́па
Източници