току́

разговорно

1. Почти в същия момент; тъкмо. Току тръгнахме и заваля.

Току бях влязъл и той дойде.

2. От време на време.

Минат не минат един-два дни, току дойдат да искат нещо — олио, сол.

3. Изведнъж, неочаквано.

Току чух някакъв страшен гръм.

4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време).

Влязох току след тях.
Току до брега се удавил.
Току-виж

Изведнъж, представи си, че; ненадейно.

  • наречие
  • пренасяне то-ку
Източник