токма́к

разговорно

1. Чукало за хаванче, за тъпан и други.

2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго.

Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.

3. (преносно) За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.

4. (преносно) Глупав, недодялан човек.

токмаче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана токмак токмаци
членувана токмака токмаците
с пълен член токмакът —
бройна форма токмака
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ток-мак
  • форми мн. токма́ци, (два) токма́ка
Източник