Източник
-
токма́к разговорно
-
1. Чукало за хаванче, за тъпан и други.
-
2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго.
Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.
-
3. (преносно) За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.
-
4. (преносно) Глупав, недодялан човек.
токмаче
— съществително име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | токмак | токмаци |
| членувана | токмака | токмаците |
| с пълен член | токмакът | — |
| бройна форма | токмака |
|---|