той

1. За заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори.

Исках да се срещна с доцент Харалампиев, но когато отидох, той беше излязъл.
Тръгнахме за друг ресторант, но той пък беше затворен.
Виждал ли си моя квартирант?
Изобщо не съм го виждал.
Не съм виждал нито него, нито пък приятелката му.

2. За посочване на лица от мъжки род; този, това.

Той — посочи към мене баща ми — ще дойде с тебе, а другият остава тук.
именителен той
винителен него
винителен, кратка форма го
дателен нему
дателен, предложна форма него
дателен, кратка форма му
  • лично местоимение
  • пренасяне той
  • форми вин. не́го, крат. го, дат. остар. не́му, крат. му, лично мест.
Източник