-
то -
1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори.
Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.
-
2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това.
Що е то?
Изгряло е ясно слънце.
То не било ясно слънце...
Казвам какво мисля по тоя въпрос.
Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.
-
3. Като формален подлог при безлично сказуемо.
А, то валяло!
-
4. (разговорно, пренебрежително, иронично) За заместване на лице от мъжки или женски род.
Говоря ѝ като човек, ама то мълчи като риба.
-
5. (като частица, разговорно) За подчертаване или при подхващане на изказване.
А бе то стана една!
То бива, бива, ама...
То не беше ходене, то не бяха приказки.
За усилване значението на съответния съюз.
Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото.
| именителен | то |
|---|---|
| винителен | него |
| винителен, кратка форма | го |
| дателен | нему |
| дателен, предложна форма | него |
| дателен, кратка форма | му |