то

1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори.

Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.

2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това.

Що е то?
Изгряло е ясно слънце.
То не било ясно слънце...
Казвам какво мисля по тоя въпрос.
Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.

3. Като формален подлог при безлично сказуемо.

А, то валяло!

4. (разговорно, пренебрежително, иронично) За заместване на лице от мъжки или женски род.

Говоря ѝ като човек, ама то мълчи като риба.

5. (като частица, разговорно) За подчертаване или при подхващане на изказване.

А бе то стана една!
То бива, бива, ама...
То не беше ходене, то не бяха приказки.
А/и/пък то

За усилване значението на съответния съюз.

Ако/когато/щом — то

Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото.

именителен то
винителен него
винителен, кратка форма го
дателен нему
дателен, предложна форма него
дателен, кратка форма му
  • лично местоимение
  • пренасяне то
  • форми вин. не́го, крат. го, дат. остар. не́му, крат. му, лично мест.
Източник