типизи́рам

1. (какво) Въплъщавам черти в типични образи.

2. (какво) Разпределям по типове.

Типизирам висшите учебни заведения.
типизиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице типизирам типизираме
второ лице типизираш типизирате
трето лице типизира типизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице типизирах типизирахме
второ лице типизира типизирахте
трето лице типизира типизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице типизирах типизирахме
второ лице типизираше типизирахте
трето лице типизираше типизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
типизирай типизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана типизирал типизирала типизирало типизирали
членувана типизиралия типизиралата типизиралото типизиралите
с пълен член типизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана типизирал типизирала типизирало типизирали
членувана типизиралия типизиралата типизиралото типизиралите
с пълен член типизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана типизиран типизирана типизирано типизирани
членувана типизирания типизираната типизираното типизираните
с пълен член типизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана типизиращ типизираща типизиращо типизиращи
членувана типизиращия типизиращата типизиращото типизиращите
с пълен член типизиращият — — —
Деепричастие
типизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ти-пи-зи-рам
  • форми типизи́раш, несв. и св.
Източник