ти́квам

1. (кого какво) Тикам един път или няколко пъти по един път.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително, кого) Тласвам, набутвам, натиквам, вкарвам.

Тикнаха го в затвора.
Тикам/тикна в ръцете (на някого)

Давам грубо нещо.

Тикам/тикна в ръцете (на някого)

Предлагам настойчиво нещо наготово.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тиквам тикваме
второ лице тикваш тиквате
трето лице тиква тикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тиквах тиквахме
второ лице тиква тиквахте
трето лице тиква тикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тиквах тиквахме
второ лице тикваше тиквахте
трето лице тикваше тикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тиквай тиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тиквал тиквала тиквало тиквали
членувана тиквалия тиквалата тиквалото тиквалите
с пълен член тиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тиквал тиквала тиквало тиквали
членувана тиквалия тиквалата тиквалото тиквалите
с пълен член тиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тикван тиквана тиквано тиквани
членувана тиквания тикваната тикваното тикваните
с пълен член тикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тикващ тикваща тикващо тикващи
членувана тикващия тикващата тикващото тикващите
с пълен член тикващият — — —
Деепричастие
тиквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тик-вам
  • форми ти́кваш, несв. и ти́кна, св.
Източник