ти

1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият.

Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш.
Да ти налея ли още чай?
Без теб няма да успея.

2. (като частица) За усилване на глаголи.

Виж ти каква стана!
Кой ти мисли за времето!
именителен ти
винителен тебе, теб
винителен, кратка форма те
дателен тебе, теб
дателен, предложна форма тебе, теб
дателен, кратка форма ти
  • лично местоимение
  • пренасяне ти
  • форми вин. те́бе или съкр. теб, крат. те, дат. остар. те́бе, крат. ти, лично мест.
Източник