теоретизи́рам

Разсъждавам теоретически, без връзка с практиката.

теоретизиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице теоретизирам теоретизираме
второ лице теоретизираш теоретизирате
трето лице теоретизира теоретизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице теоретизирах теоретизирахме
второ лице теоретизира теоретизирахте
трето лице теоретизира теоретизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице теоретизирах теоретизирахме
второ лице теоретизираше теоретизирахте
трето лице теоретизираше теоретизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
теоретизирай теоретизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана теоретизирал теоретизирала теоретизирало теоретизирали
членувана теоретизиралия теоретизиралата теоретизиралото теоретизиралите
с пълен член теоретизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана теоретизирал теоретизирала теоретизирало теоретизирали
членувана теоретизиралия теоретизиралата теоретизиралото теоретизиралите
с пълен член теоретизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана теоретизиран теоретизирана теоретизирано теоретизирани
членувана теоретизирания теоретизираната теоретизираното теоретизираните
с пълен член теоретизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана теоретизиращ теоретизираща теоретизиращо теоретизиращи
членувана теоретизиращия теоретизиращата теоретизиращото теоретизиращите
с пълен член теоретизиращият — — —
Деепричастие
теоретизирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне те-о-ре-ти-зи-рам
  • форми теоретизи́раш, несв. и св.
Източник