телефони́рам

(на кого) Изпращам съобщение по телефона; обаждам се по телефона.

Телефонирай ми вкъщи.
телефониране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице телефонирам телефонираме
второ лице телефонираш телефонирате
трето лице телефонира телефонират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице телефонирах телефонирахме
второ лице телефонира телефонирахте
трето лице телефонира телефонираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице телефонирах телефонирахме
второ лице телефонираше телефонирахте
трето лице телефонираше телефонираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
телефонирай телефонирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана телефонирал телефонирала телефонирало телефонирали
членувана телефониралия телефониралата телефониралото телефониралите
с пълен член телефониралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана телефонирал телефонирала телефонирало телефонирали
членувана телефониралия телефониралата телефониралото телефониралите
с пълен член телефониралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана телефониращ телефонираща телефониращо телефониращи
членувана телефониращия телефониращата телефониращото телефониращите
с пълен член телефониращият — — —
Деепричастие
телефонирайки
  • непреходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне те-ле-фо-ни-рам
  • форми телефони́раш, несв. и св.
Източник