Източник
-
телефони́рам -
(на кого) Изпращам съобщение по телефона; обаждам се по телефона.
Телефонирай ми вкъщи.
телефониране
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | телефонирам | телефонираме |
| второ лице | телефонираш | телефонирате |
| трето лице | телефонира | телефонират |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | телефонирах | телефонирахме |
| второ лице | телефонира | телефонирахте |
| трето лице | телефонира | телефонираха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | телефонирах | телефонирахме |
| второ лице | телефонираше | телефонирахте |
| трето лице | телефонираше | телефонираха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| телефонирай | телефонирайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | телефонирал | телефонирала | телефонирало | телефонирали |
| членувана | телефониралия | телефониралата | телефониралото | телефониралите |
| с пълен член | телефониралият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | телефонирал | телефонирала | телефонирало | телефонирали |
| членувана | телефониралия | телефониралата | телефониралото | телефониралите |
| с пълен член | телефониралият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | телефониращ | телефонираща | телефониращо | телефониращи |
| членувана | телефониращия | телефониращата | телефониращото | телефониращите |
| с пълен член | телефониращият | — | — | — |
Деепричастие
| телефонирайки |