телефонизи́рам

(какво) Изграждам телефонна мрежа.

Телефонизирахме селото.
телефонизиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице телефонизирам телефонизираме
второ лице телефонизираш телефонизирате
трето лице телефонизира телефонизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице телефонизирах телефонизирахме
второ лице телефонизира телефонизирахте
трето лице телефонизира телефонизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице телефонизирах телефонизирахме
второ лице телефонизираше телефонизирахте
трето лице телефонизираше телефонизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
телефонизирай телефонизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана телефонизирал телефонизирала телефонизирало телефонизирали
членувана телефонизиралия телефонизиралата телефонизиралото телефонизиралите
с пълен член телефонизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана телефонизирал телефонизирала телефонизирало телефонизирали
членувана телефонизиралия телефонизиралата телефонизиралото телефонизиралите
с пълен член телефонизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана телефонизиран телефонизирана телефонизирано телефонизирани
членувана телефонизирания телефонизираната телефонизираното телефонизираните
с пълен член телефонизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана телефонизиращ телефонизираща телефонизиращо телефонизиращи
членувана телефонизиращия телефонизиращата телефонизиращото телефонизиращите
с пълен член телефонизиращият — — —
Деепричастие
телефонизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне те-ле-фо-ни-зи-рам
  • форми телефонизи́раш, несв. и св.
Източник