1.

те

За заместване на лица и/или предмети, за които се говори.

Трябваше да кажа и на родителите си, защото май само те нищо не подозираха.

От по-старото „тѣ“, под влиянието на старобългарските „тѣхъ“, „тѣмъ“, „тѣми“.

именителен те
винителен тях
винителен, кратка форма ги
дателен тям
дателен, предложна форма тях
дателен, кратка форма им
  • лично местоимение
  • пренасяне те
  • форми вин. тях, крат. ги, дат. остар. тям, крат. им
Източници

2.

те

Кратка форма за винителен падеж на „ти“.

Обичам те.
именителен те
винителен тях
винителен, кратка форма ги
дателен тям
дателен, предложна форма тях
дателен, кратка форма им
  • лично местоимение
Източници

3.

те

(диалектно) Ето, ето така, ей.

Те къде е селото, може и пеш да се стигне.
  • частица
Източник