тапи́р

1. Нечифтокопитен едър бозайник, чиято горна устна заедно с носа образува малък хобот.

2. (преносно, разговорно) Глупав, тъп на вид човек.

От старотуп. tapi'ira през фр. tapir.

единствено число множествено число
нечленувана тапир тапири
членувана тапира тапирите
с пълен член тапирът —
бройна форма тапира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне та-пир
  • форми мн. тапи́ри, (два) тапи́ра
Източници