танани́кам

Пея си тихичко, без да се чуват думи.

Вървя по улицата и тананикам.
тананикане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тананикам тананикаме
второ лице тананикаш тананикате
трето лице тананика тананикат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тананиках тананикахме
второ лице тананика тананикахте
трето лице тананика тананикаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тананиках тананикахме
второ лице тананикаше тананикахте
трето лице тананикаше тананикаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тананикай тананикайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тананикал тананикала тананикало тананикали
членувана тананикалия тананикалата тананикалото тананикалите
с пълен член тананикалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тананикал тананикала тананикало тананикали
членувана тананикалия тананикалата тананикалото тананикалите
с пълен член тананикалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тананикан тананикана тананикано тананикани
членувана тананикания тананиканата тананиканото тананиканите
с пълен член тананиканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тананикащ тананикаща тананикащо тананикащи
членувана тананикащия тананикащата тананикащото тананикащите
с пълен член тананикащият — — —
Деепричастие
тананикайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне та-на-ни-кам
  • форми танани́каш, несв.
Източник