1.

та

1. (диалектно) За свързване на еднородни части в простото изречение и на прости изречения в сложно; и.

2. (разговорно) За противопоставяне.

Аз не успях, та той ли?

3. За следствие; затова, поради което.

Купих още една, та станаха общо пет.

4. За присъединяване; и.

Изключиха го и не можа да завърши. Та така, скита се сега насам-натам.

От местоимението „то“, вероятно от старата му аблативна форма.

  • съюз
  • пренасяне та
Източници

2.

та

1. (диалектно) За подчертаване; че.

Като каза колело та колело — извади ми душата.

2. (диалектно) За подсилване на въпросителни частици и думи или като въпросителна частица.

Успях да говоря с него. — Е, та?
  • частица
Източник