Източник
-
съю́з -
1. Тясно единство, обединение на отделни лица или групи.
Съюз на демократическите сили.
-
2. Обединение, съглашение, споразумение за постигане на общи цели.
Военен съюз.
Сключвам съюз.
-
3. Обществена организация.
Съюз на българските художници.
Съюз на учените.
Творчески съюзи.
-
4. (специално) В граматиката — част на речта, която съединява простите изречения или техни части.
съюзен
— прилагателно име
Съюзен договор.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | съюз | съюзи |
| членувана | съюза | съюзите |
| с пълен член | съюзът | — |
| бройна форма | съюза |
|---|