съю́з

1. Тясно единство, обединение на отделни лица или групи.

Съюз на демократическите сили.

2. Обединение, съглашение, споразумение за постигане на общи цели.

Военен съюз.
Сключвам съюз.

3. Обществена организация.

Съюз на българските художници.
Съюз на учените.
Творчески съюзи.

4. (специално) В граматиката — част на речта, която съединява простите изречения или техни части.

съюзен — прилагателно име Съюзен договор.
единствено число множествено число
нечленувана съюз съюзи
членувана съюза съюзите
с пълен член съюзът —
бройна форма съюза
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне съ-юз
  • форми мн. съю́зи, (два) съю́за
Източник