сътру́днича

1. Работя заедно с някого, помагам.

Можем да си сътрудничим.

2. Работя като сътрудник.

Сътруднича на няколко научни издания.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сътруднича сътрудничим
второ лице сътрудничиш сътрудничите
трето лице сътрудничи сътрудничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сътрудничих сътрудничихме
второ лице сътрудничи сътрудничихте
трето лице сътрудничи сътрудничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сътрудничех сътрудничехме
второ лице сътрудничеше сътрудничехте
трето лице сътрудничеше сътрудничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сътрудничи сътрудничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сътрудничил сътрудничила сътрудничило сътрудничили
членувана сътрудничилия сътрудничилата сътрудничилото сътрудничилите
с пълен член сътрудничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сътрудничел сътрудничела сътрудничело сътрудничели
членувана сътрудничелия сътрудничелата сътрудничелото сътрудничелите
с пълен член сътрудничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сътрудничещ сътрудничеща сътрудничещо сътрудничещи
членувана сътрудничещия сътрудничещата сътрудничещото сътрудничещите
с пълен член сътрудничещият — — —
Деепричастие
сътрудничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сът-руд-ни-ча
  • форми сътру́дничиш, мин. св. сътру́дничих, мин. прич. сътру́дничил, несв.
Източник