съсу́хря се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съсухря се съсухрим се
второ лице съсухриш се съсухрите се
трето лице съсухри се съсухрят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съсухрих се съсухрихме се
второ лице съсухри се съсухрихте се
трето лице съсухри се съсухриха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съсухрех се съсухрехме се
второ лице съсухреше се съсухрехте се
трето лице съсухреше се съсухреха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съсухри се съсухрете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсухрил съсухрила съсухрило съсухрили
членувана съсухрилия съсухрилата съсухрилото съсухрилите
с пълен член съсухрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсухрел съсухрела съсухрело съсухрели
членувана съсухрелия съсухрелата съсухрелото съсухрелите
с пълен член съсухрелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсухрен съсухрена съсухрено съсухрени
членувана съсухрения съсухрената съсухреното съсухрените
с пълен член съсухреният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съ-сух-ря
  • форми съсу́хриш се, мин. св. съсу́хрих се, мин. прич. съсу́хрил се, св.
Източник