състаря́вам

(кого, какво) Правя да изглежда по-стар или да остарее преждевременно.

Неумелият грим я състаряваше.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице състарявам състаряваме
второ лице състаряваш състарявате
трето лице състарява състаряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице състарявах състарявахме
второ лице състарява състарявахте
трето лице състарява състаряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице състарявах състарявахме
второ лице състаряваше състарявахте
трето лице състаряваше състаряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
състарявай състарявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състарявал състарявала състарявало състарявали
членувана състарявалия състарявалата състарявалото състарявалите
с пълен член състарявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състарявал състарявала състарявало състарявали
членувана състарявалия състарявалата състарявалото състарявалите
с пълен член състарявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състаряван състарявана състарявано състарявани
членувана състарявания състаряваната състаряваното състаряваните
с пълен член състаряваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състаряващ състаряваща състаряващо състаряващи
членувана състаряващия състаряващата състаряващото състаряващите
с пълен член състаряващият — — —
Деепричастие
състарявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне със-та-ря-вам
  • форми състаря́ваш, несв. и състаря́, св.
Източник
състарявам се

Ставам/изглеждам преждевременно стар.

След боледуването той изведнъж се състари.
  • възвратен глагол
  • форми състаря се