съсредоточа́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съсредоточа съсредоточим
второ лице съсредоточиш съсредоточите
трето лице съсредоточи съсредоточат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съсредоточих съсредоточихме
второ лице съсредоточи съсредоточихте
трето лице съсредоточи съсредоточиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съсредоточах съсредоточахме
второ лице съсредоточеше съсредоточахте
трето лице съсредоточеше съсредоточаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съсредоточи съсредоточете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсредоточил съсредоточила съсредоточило съсредоточили
членувана съсредоточилия съсредоточилата съсредоточилото съсредоточилите
с пълен член съсредоточилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсредоточал съсредоточала съсредоточало съсредоточали
членувана съсредоточалия съсредоточалата съсредоточалото съсредоточалите
с пълен член съсредоточалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсредоточен съсредоточена съсредоточено съсредоточени
членувана съсредоточения съсредоточената съсредоточеното съсредоточените
с пълен член съсредоточеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне със-ре-до-то-ча
  • форми съсредоточи́ш, мин. св. съсредоточи́х, мин. прич. съсредоточи́л, св.
Източник