съ́рбин

Човек от основното население на Република Сърбия.

ст.-сръб. срьбинь, срьблинь, ср.-гр. Σέρβιοι, Σέρβλοι, също г.-луж., д.-луж. serb „лужишки сърбин“, ср.-лат. Zribiа „Майсен“ (Хр. Козма Пражки). Праслав. *sьrbъ „слуга“, срв. пол. раsiеrb, рус., укр., белор. пасерб „доведен син“ (<*pa-sьrbъ). *sьrbъ е старина заемка от балк.-лат. (мегл.-рум.) *sirb „слуга“, срв. рум. şerb „крепостен селянин“, a şerbi „намирам се в положение на крепостен селянин“, мегл.-рум. sirbеs „служа“, sirbit „отруден, уморен“, от лат. servus „роб, слуга“.

единствено число множествено число
нечленувана сърбин сърби
членувана сърбина сърбите
с пълен член сърбинът —
бройна форма сърби
звателна форма сърбино
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне сър-бин
Източници