сърби́ ме

1. Само в трето лице. Изпитвам сърбеж.

Сърби ме ръката.

2. (преносно, разговорно) Имам голямо желание за нещо, не мога да се сдържам.

Сърби ме да му кажа истината.
Хем сърби, хем боли

(разговорно) Не съм сигурен в развитието на нещо и затова съм раздвоен между желанието то да се случи и да не се случи.

Сърби ме езикът

(разговорно) Много ми се иска да кажа нещо.

Сърби ме ръката

Ще получавам или ще давам пари.

Чеша се там, дето не ме сърби

(разговорно) Притеснен съм и постъпвам необмислено.

  • глагол
  • пренасяне сърби ме
  • форми (те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. сърбя́ ме, мин. прич. сърбя́л ме, несв.
Източник