съпъ́тствам

1. (кого) Вървя заедно, придружавам.

2. (какво) Проявявам се заедно с нещо, едновременно с нещо.

Болести и глад съпътстваха войната.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съпътствам съпътстваме
второ лице съпътстваш съпътствате
трето лице съпътства съпътстват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съпътствах съпътствахме
второ лице съпътства съпътствахте
трето лице съпътства съпътстваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съпътствах съпътствахме
второ лице съпътстваше съпътствахте
трето лице съпътстваше съпътстваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съпътствай съпътствайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпътствал съпътствала съпътствало съпътствали
членувана съпътствалия съпътствалата съпътствалото съпътствалите
с пълен член съпътствалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпътствал съпътствала съпътствало съпътствали
членувана съпътствалия съпътствалата съпътствалото съпътствалите
с пълен член съпътствалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпътстван съпътствана съпътствано съпътствани
членувана съпътствания съпътстваната съпътстваното съпътстваните
с пълен член съпътстваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпътстващ съпътстваща съпътстващо съпътстващи
членувана съпътстващия съпътстващата съпътстващото съпътстващите
с пълен член съпътстващият — — —
Деепричастие
съпътствайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-път-с-твам
  • форми съпъ́тстваш, несв.
Източник