съпротивя́ се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съпротивя се съпротивим се
второ лице съпротивиш се съпротивите се
трето лице съпротиви се съпротивят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съпротивих се съпротивихме се
второ лице съпротиви се съпротивихте се
трето лице съпротиви се съпротивиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съпротивях се съпротивяхме се
второ лице съпротивеше се съпротивяхте се
трето лице съпротивеше се съпротивяха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съпротиви се съпротивете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпротивил съпротивила съпротивило съпротивили
членувана съпротивилия съпротивилата съпротивилото съпротивилите
с пълен член съпротивилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпротивял съпротивяла съпротивяло съпротивели
членувана съпротивялия съпротивялата съпротивялото съпротивелите
с пълен член съпротивялият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съп-ро-ти-вя
  • форми съпротиви́ш се, мин. св. съпротиви́х се, мин. прич. съпротиви́л се, св.
Източник