съпоста́вя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съпоставя съпоставим
второ лице съпоставиш съпоставите
трето лице съпостави съпоставят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съпоставих съпоставихме
второ лице съпостави съпоставихте
трето лице съпостави съпоставиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съпоставех съпоставехме
второ лице съпоставеше съпоставехте
трето лице съпоставеше съпоставеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съпостави съпоставете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпоставил съпоставила съпоставило съпоставили
членувана съпоставилия съпоставилата съпоставилото съпоставилите
с пълен член съпоставилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпоставел съпоставела съпоставело съпоставели
членувана съпоставелия съпоставелата съпоставелото съпоставелите
с пълен член съпоставелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съпоставен съпоставена съпоставено съпоставени
членувана съпоставения съпоставената съпоставеното съпоставените
с пълен член съпоставеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съ-пос-та-вя
  • форми съпоста́виш, мин. св. съпоста́вих, мин. прич. съпоста́вил, св.
Източник