съзря́вам

1. За плод — почти узрявам.

2. (преносно) За мисъл, идея — появявам се, оформям се.

Постепенно идеите му за новия строеж съзряха, станаха реални.

3. (преносно) За човек — ставам зрял.

Децата съзряват по-рано, отколкото очакваме.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съзрявам съзряваме
второ лице съзряваш съзрявате
трето лице съзрява съзряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съзрявах съзрявахме
второ лице съзрява съзрявахте
трето лице съзрява съзряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съзрявах съзрявахме
второ лице съзряваше съзрявахте
трето лице съзряваше съзряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съзрявай съзрявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзрявал съзрявала съзрявало съзрявали
членувана съзрявалия съзрявалата съзрявалото съзрявалите
с пълен член съзрявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзрявал съзрявала съзрявало съзрявали
членувана съзрявалия съзрявалата съзрявалото съзрявалите
с пълен член съзрявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзряващ съзряваща съзряващо съзряващи
членувана съзряващия съзряващата съзряващото съзряващите
с пълен член съзряващият — — —
Деепричастие
съзрявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съз-ря-вам
  • форми съзря́ваш, несв. и съзре́я, св.
Източник