съзакля́тнича

Правя съзаклятие; заговорнича.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съзаклятнича съзаклятничим
второ лице съзаклятничиш съзаклятничите
трето лице съзаклятничи съзаклятничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съзаклятничих съзаклятничихме
второ лице съзаклятничи съзаклятничихте
трето лице съзаклятничи съзаклятничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съзаклятничех съзаклятничехме
второ лице съзаклятничеше съзаклятничехте
трето лице съзаклятничеше съзаклятничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съзаклятничи съзаклятничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзаклятничил съзаклятничила съзаклятничило съзаклятничили
членувана съзаклятничилия съзаклятничилата съзаклятничилото съзаклятничилите
с пълен член съзаклятничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзаклятничел съзаклятничела съзаклятничело съзаклятничели
членувана съзаклятничелия съзаклятничелата съзаклятничелото съзаклятничелите
с пълен член съзаклятничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съзаклятничещ съзаклятничеща съзаклятничещо съзаклятничещи
членувана съзаклятничещия съзаклятничещата съзаклятничещото съзаклятничещите
с пълен член съзаклятничещият — — —
Деепричастие
съзаклятничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-зак-лят-ни-ча
  • форми съзакля́тничиш, мин. св. съзакля́тничих, мин. прич. съзакля́тничил, несв.
Източник