съвкупя́вам се

(с кого) Извършвам съвкупление.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съвкупявам се съвкупяваме се
второ лице съвкупяваш се съвкупявате се
трето лице съвкупява се съвкупяват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съвкупявах се съвкупявахме се
второ лице съвкупява се съвкупявахте се
трето лице съвкупява се съвкупяваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съвкупявах се съвкупявахме се
второ лице съвкупяваше се съвкупявахте се
трето лице съвкупяваше се съвкупяваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съвкупявай се съвкупявайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвкупявал съвкупявала съвкупявало съвкупявали
членувана съвкупявалия съвкупявалата съвкупявалото съвкупявалите
с пълен член съвкупявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвкупявал съвкупявала съвкупявало съвкупявали
членувана съвкупявалия съвкупявалата съвкупявалото съвкупявалите
с пълен член съвкупявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвкупяващ съвкупяваща съвкупяващо съвкупяващи
членувана съвкупяващия съвкупяващата съвкупяващото съвкупяващите
с пълен член съвкупяващият — — —
Деепричастие
съвкупявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съв-ку-пя-вам
  • форми съвкупя́ваш се, несв. и съвкупя́ се, св.
Източник