съвку́пен

Който е резултат на обща дейност; сборен, съвместен.

Съвкупен продукт.
съвкупно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвкупен съвкупна съвкупно съвкупни
членувана съвкупния съвкупната съвкупното съвкупните
с пълен член съвкупният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съв-ку-пен
  • форми съвку́пна, съвку́пно, мн. съвку́пни
Източник