съвеща́вам се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съвещавам се съвещаваме се
второ лице съвещаваш се съвещавате се
трето лице съвещава се съвещават се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съвещавах се съвещавахме се
второ лице съвещава се съвещавахте се
трето лице съвещава се съвещаваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съвещавах се съвещавахме се
второ лице съвещаваше се съвещавахте се
трето лице съвещаваше се съвещаваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съвещавай се съвещавайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвещавал съвещавала съвещавало съвещавали
членувана съвещавалия съвещавалата съвещавалото съвещавалите
с пълен член съвещавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвещавал съвещавала съвещавало съвещавали
членувана съвещавалия съвещавалата съвещавалото съвещавалите
с пълен член съвещавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвещаващ съвещаваща съвещаващо съвещаващи
членувана съвещаващия съвещаващата съвещаващото съвещаващите
с пълен член съвещаващият — — —
Деепричастие
съвещавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-ве-ща-вам
Източник