Източник
-
съве́тник -
1. Човек, който дава съвети.
Баща ми е най-добрият ми съветник.
Омразата е лош съветник.
-
2. Длъжностно или изборно лице, което дава съвети по въпроси от неговата компетенция.
Юридически съветник.
Общински съветник.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | съветник | съветници |
| членувана | съветника | съветниците |
| с пълен член | съветникът | — |
| бройна форма | съветника |
|---|---|
| звателна форма | съветнико |