събу́дя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице събудя събудим
второ лице събудиш събудите
трето лице събуди събудят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице събудих събудихме
второ лице събуди събудихте
трето лице събуди събудиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице събудех събудехме
второ лице събудеше събудехте
трето лице събудеше събудеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
събуди събудете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана събудил събудила събудило събудили
членувана събудилия събудилата събудилото събудилите
с пълен член събудилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана събудел събудела събудело събудели
членувана събуделия събуделата събуделото събуделите
с пълен член събуделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана събуден събудена събудено събудени
членувана събудения събудената събуденото събудените
с пълен член събуденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съ-бу-дя
  • форми събу́диш, мин. св. събу́дих, мин. прич. събу́дил, св.
Източник