събо́р

1. Лица, свикани да обсъдят важен въпрос.

Църковен събор.

2. Местен празник на селище, манастир и други.

Фолклорен събор.
Отивам на събор в близкото село.

съборъ старобългарски „събрание на духовенството“ събо́р

старобълг. съборъ „събрание на духовенството“, калка на грц. συναγωγή.

Съборна черква

Катедрала.

съборен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана събор събори
членувана събора съборите
с пълен член съборът —
бройна форма събора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне съ-бор
  • форми мн. събо́ри, (два) събо́ра
Източници