събла́зън

Нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава.

Не устоявам на земните съблазни.

съблазнъ старобългарски събла́зън

старобълг. съблазнъ σκάνδαλον „изкушение“ (Супр.), виж блазня.

единствено число множествено число
нечленувана съблазън съблазни
членувана съблазънта съблазните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне съб-ла-зън
  • форми съблазънта́, мн. събла́зни
Източници