сурова́тка

Течност, която се отделя от млякото при подсирването му; цвик.

диал. форми: сироватка, суруватка, сиротка, сирутка, сурватка, суръваткъ (БЕР т.6, стр. 694-5). Думата е общослав., но с недостатъчно ясен произход поради многобройните форми: сръб. диал. сироватка, сирутка, сјеротка, сурутка, хърв. serotka, sirotva, surotva, suroti, suruti, словен. siratka, sirotka, sirotev, syrot, чеш. syrovátka, srvatka, servotka, sarvatka, слов. srvatka, servátka, srovatka, sirovatka, surovatka, пол. serwatka, syrwotka, syrvóutka, г.-луж. syrowatka, serowatka, д.-луж. zrouatka, zdrouatka, stouatka, рус. сыворотка, сыроватка, укр. сирватка, сировотка, белор. сыроводка, сыровадка, сировотка, сыўратка, унг. диал. szurutyka „кисело мляко“ (от сръб.). Очевидно кръстосана със *syrъ „сирене“, *surovъ „суров“, *voda (*vodъka) „вода“ и вероятно *vaditi „вадя“. Връзката с якут. суорат, чагат. ǯoɣrat, кирг. жуурат [ǯūrat], карач.-балк. ǯuwurt, žuwurt, zuwurt, тур. yoğurt „кисело мляко“ и наличието на хипотетично чуваш. *śūrat/*śəvərat (виж цит. лит. в БЕР т. 6, стр. 694-5) е съмнителна, тъй като тюрк. форми не означават „суроватка“, а „кисело мляко“ или „извара“ (т.е. готовия продукт)

единствено число множествено число
нечленувана суроватка суроватки
членувана суроватката суроватките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне су-ро-ват-ка
  • форми мн. сурова́тки
Източници