су́рвам се

(разговорно) Плъзгам се, свличам се бързо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сурвам се сурваме се
второ лице сурваш се сурвате се
трето лице сурва се сурват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сурвах се сурвахме се
второ лице сурва се сурвахте се
трето лице сурва се сурваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сурвах се сурвахме се
второ лице сурваше се сурвахте се
трето лице сурваше се сурваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сурвай се сурвайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сурвал сурвала сурвало сурвали
членувана сурвалия сурвалата сурвалото сурвалите
с пълен член сурвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сурвал сурвала сурвало сурвали
членувана сурвалия сурвалата сурвалото сурвалите
с пълен член сурвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сурван сурвана сурвано сурвани
членувана сурвания сурваната сурваното сурваните
с пълен член сурваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сурващ сурваща сурващо сурващи
членувана сурващия сурващата сурващото сурващите
с пълен член сурващият — — —
Деепричастие
сурвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сур-вам
  • форми су́рваш се, несв. и су́рна се, св.
Източник