Източник
-
суперлати́в -
1. (специално) В езикознанието — превъзходна степен.
-
2. Най-висш, върховен.
-
3. (преносно, разговорно, обикн множествено число) Преувеличение.
Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи.
суперлативен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | суперлатив | суперлативи |
| членувана | суперлатива | суперлативите |
| с пълен член | суперлативът | — |
| бройна форма | суперлатива |
|---|