суперлати́в

1. (специално) В езикознанието — превъзходна степен.

2. Най-висш, върховен.

3. (преносно, разговорно, обикн множествено число) Преувеличение.

Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи.
суперлативен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана суперлатив суперлативи
членувана суперлатива суперлативите
с пълен член суперлативът —
бройна форма суперлатива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне су-пер-ла-тив
  • форми мн. суперлати́ви, (два) суперлати́ва
Източник