суетли́в

Суетен.

суетливо — наречие
суетливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана суетлив суетлива суетливо суетливи
членувана суетливия суетливата суетливото суетливите
с пълен член суетливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне су-ет-лив
  • форми суетли́ва, суетли́во, мн. суетли́ви
Източник