стърпя́ се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стърпя се стърпим се
второ лице стърпиш се стърпите се
трето лице стърпи се стърпят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стърпях се стърпяхме се
второ лице стърпя се стърпяхте се
трето лице стърпя се стърпяха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стърпях се стърпяхме се
второ лице стърпеше се стърпяхте се
трето лице стърпеше се стърпяха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стърпи се стърпете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стърпял стърпяла стърпяло стърпели
членувана стърпелия стърпялата стърпялото стърпелите
с пълен член стърпелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стърпял стърпяла стърпяло стърпели
членувана стърпялия стърпялата стърпялото стърпелите
с пълен член стърпялият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне стър-пя
  • форми стърпи́ш се, мин. св. стърпя́х се, мин. прич. стърпя́л се, св.
Източник