стъкмя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стъкмя стъкмим
второ лице стъкмиш стъкмите
трето лице стъкми стъкмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стъкмих стъкмихме
второ лице стъкми стъкмихте
трето лице стъкми стъкмиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стъкмях стъкмяхме
второ лице стъкмеше стъкмяхте
трето лице стъкмеше стъкмяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стъкми стъкмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стъкмил стъкмила стъкмило стъкмили
членувана стъкмилия стъкмилата стъкмилото стъкмилите
с пълен член стъкмилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стъкмял стъкмяла стъкмяло стъкмели
членувана стъкмялия стъкмялата стъкмялото стъкмелите
с пълен член стъкмялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стъкмен стъкмена стъкмено стъкмени
членувана стъкмения стъкмената стъкменото стъкмените
с пълен член стъкменият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне стък-мя
  • форми стъкми́ш, мин. св. стъкми́х, мин. прич. стъкми́л, св.
Източник